< ОбратноНовини

„Пролетно тайнство“ навършва сто години

100 години от премиерата на революционния балет „Пролетно тайнство“ на Игор Стравински – на тази годишнина Болшой театър посвещава фестивал, който започна на 28 март и ще продължи до 21 април. Ще бъдат показани хореографските версии на балета на Морис Бежар и Пина Бауш, и най-вече – възстановената историческа постановка на Вацлав Нижински. „Един век „Пролетно тайнство“ – векът на модернизма“ – това е избраното име на мащабната фестивалната програма. Много премиери, нови отправни точки в интерпретацията, а също и реконструкции на прочути някогашни хореографски решения – всичко това се включва във фестивала. За неговото откриване бе показана постановката на Болшой театър, която бе подготвена за рекордно краткия срок от шест седмици от хореографа Татяна Баганова. „Пролетно тайнство“ на Морис Бежар от 1959г. е хореографията, която стои в основата на създаването на трупата „Балетът на ХХ век“ . Фестивалът ще се върне към тази версия на балета, както и към спектакъла на Пина Бауш от 1975г., за който ще бъде показан и документален филм, разкриващ историята на създаването му. Друга паметна версия на „Пролетно тайнство“ е тази на Финландския национален балет, показана в САЩ през 1987г. Но всичко започва от 1913г., когато светът за първи път вижда хореографията на Вацлав Нижински, която днес вече се смята за легендарна и с която всъщност започва да се пише историята на този революционен, като музика и танц, балет на Игор Стравински. Музикалният ръководител на Болшой театър Василий Синайски определя тази творба така: „Има такива произведения, които определят новите насоки… „Пролетно тайнство“ е оставило своя дълбок отпечатък в много аспекти“. В исторически план върху създаването на балета преди сто години работят най-големите умове в изкуството по това време – живописецът Николай Рьорих /1874-1947/, с когото Стравински работи не само по либретото, но и който е сценографът и художникът на постановката, хореографът и балетист Вацлав Нижински /1889-1950/, балетният импресарио Сергей Дягилев /1872-1929/. Но ето как в „Хроника на моя живот” /автобиографичната книга на композитора/ Игор Стравински сам е описал мига, в който в съзнанието му се е появила картината на бъдещия балет: „Веднъж, когато дописвах в Петербург последните страници на „Жар Птица”, във въображението ми напълно неочаквано, а и аз мислех за нещо съвсем друго, се появи картина на свещен езически ритуал: мъдри старци седят в кръг и наблюдават предсмъртния танц на девица, която те ще принесат в жертва на бога на пролетта, за да измолят неговата благосклонност. Това стана темата на „Пролетно тайнство”. Трябва да кажа - продължава още композиторът - че това видение ми направи силно впечатление и аз веднага разказах за него на моя приятел художника Николай Рьорих, чийто картини възкресяваха славянското езичество. Това го изпълни с възторг и ние започнахме работа заедно. В Париж разказах за своя замисъл на Сергей Дягилев, който също веднага се увлече…” След като идеята за „Пролетно тайнство” възниква още през 1910г., до нейната реализация се е стигнало едва три години по-късно. Премиерата се е състояла на 29 май 1913г. в Париж, в Театъра на Елисейските поля под диригентството на именития Пиер Монтьо, а балетът е предизвикал истински шок сред публиката в залата. Сред множеството критични отзиви в тогавашната преса, известно е, че в края само на една статия, критикът си е позволил дръзкото за онези времена мнение: „Композиторът е написал партитура, до която бихме дораснали едва през 1940г.”

 

Коментари по темата

comments powered by Disqus

Последни новини